Аристотел- живот и творчество

Аристотел безспорно е философ, който има важно влияние върху философската традиция. Информация относно неговия живот може да намерите тук.

Ако Ви е станало интересно и искате да се задълбочите, ето тук е мястото, от където можете да си закупите някои негови произведения: Аристотел.                              

Възгледите на Макиавели за видовете управление

Бърза биографична справка относно Николо Макиавели: http://www.youtube.com/watch?v=44DNBRL4nR8

 Според Макиавели управленията, които са имали и имат власт над хората, са били демократични или държавите са били монархии. От своя страна монархиите биват няколко вида: наследствени-когато се предава управлението по кръвна линия, напълно нови и присъединени. За присъединените монархии е характерно, че те представляват съставна част от наследствената държава на владетеля. Присъединените части се свързват със завоюване. При присъединяването към старата държава на владетеля, опазването на новата е лесно, защото самите жители не са свикнали да живеят свободно. Но при наличието на нов владетел, ако той иска да запази своята власт, той не трябва да променя нищо и трябва да направи, така че новото владение да се слее със старото. Но това е при наличието на страна, която има сходни обичаи, език и традиции, спрямо старата държава на владетеля. В противен случай нейното запазване ще е много трудно. Ако владетелят иска да запази и да властва по-дълго над новозавоюваната страна, той трябва да живее в нея, за да не се ограбва тя, от упълномощените лица. Друго условие  е, когато владетелят живее в чужда страна, да помага на своите по-слаби съседи, да обезсили по-силните и да не допуска навлизането на чужденци. Следователно трябва да се помага на по-слабите държави, но да не се увеличава тяхната мощ, защото по този начин се отслабва собствената държава. Макиавели извежда, че: „Силният владетел трябва винаги да се отнася с подозрение към силата и ловкостта на другите владетели“(Макиавели, „Владетелят“, стр. 11). При смесените владения, трудностите се свързват с това, че хората сменят владетелите си, защото вярват, че с това ще се подобри тяхното положение. За новите владетели и за новото управление е характерно, че те трябва да поддържат ред и да пресират поданиците си чрез войската. Но враговете на новият владетел са тези, които той е ощетил при завладяването, както и помогналите му, за заавладяването. Те от своя страна са му врагове, защото не са получили необходимото, според тях, възнаграждение.

        

При наследствените монархии тяхното запазване е по-лесно отколкото това на нововъзникналите, защото владетелят просто трябва да спазва реда, който е установен от неговите предшественици.

 

        

 Съществуват черковни държави, които трудно се придобиват. А самото им придобиване е чрез способностите на владетеля или щастието. Характерното за тези държави е, че те се свързват с религиозни традиции, от които зависи властта на владетеля. Тези държави са определяни като сигурни и щастливи, тъй като поданиците на държавата, не са потискани и управлявани. Управлението им се свързва с религията. Всички действия се вършат с цел благото на църквата. Следователно благото на църквата се поставя пред частното благо.

Специфика на простите и сложните възприятия при Хюм

Възприятията се делят на прости и сложни. Впечатленията и идеите бидейки възприятия, също се делят на прости и сложни. Просто впечатление е отделното, изолирано усещане, докато сложните впечатления са такива впечатления, които възприемат непосредствено предметите. Според Дейвид Хюм простите възпритятия, вкл. впечатления и идеи,  не могат да бъдат разделяни. Тоест простите впечатления, както и простите идеи не могат да се разделят на отделни части. Но освен това, за Хюм, те не предполгат и различие. Оттук следва, че простите впечатления и идеи се припокриват, съвпадат. Следователно са сходни. Впечателния и идеи, които са прости възприятия, имат сходство помежду си и си съответстват. Но въпреки тяхното съответствие, те могат да бъдат различени, чрез делението, което е по отношение на степента има сила и живост, с които атакуват ума. Сложните възприятия, за разлика от простите, могат да бъдат разделяни. Следователно сложните идеи и впечатления, освен разделянето им, могат и да бъдат различавани. Тоест сходството между тях, както при простите, не е налице. Това е така, защото за да имаме сложни идеи не са задължително необходими сложни впечатления, и обратно. Следователно според Дейвид Хюм сложните идеи и впечатления не са сходни помежду си. Те могат да бъдат ясно различавани. Тук едното не се явява условие за другото или идеята не е условие за наличието на впечатление и обратно. Следователно сложните идеи и впечатления са различни от простите. При простите впечатления, на една проста идея и съответства едно просто впечатление, между които има сходство. Следователно простите впечатления и идеи са зависими. Едното впечатление се явява условие за наличието на другото впечатление, където двете впечатления са сходни и си съответстват. При сложните впечатления не е така. Не е необходимо идеята да зависи от впечатлението и обратно. Сложните идеи и впечатления се образуват от простите. Простите идеи, съставящи сложните, са обединени, чрез всеобщ и свързващ принцип.

При простите възприятия, идеите произлизат от впечатления, на които съответстват и представят точно. Следователно впечатленията предхождат идеите. За да имаме идея е необходимо преди това да имаме впечатление. Поради съответствието между прости идеи и прости впечатления, наличието на впечатление преди идеята, то идеята отразява впечатленията. Впечатлението се явява условие и причина за съществуването на идеята. Идеите са възможни и се извличат от впечатленията. Следователно впечатленията могат да бъдат определени като предшестващи идеите. Впечатленията са преди идеите, но има и изключения. Изключенията са свързани с простите, но не първични, а вторични идеи. Първичните идеи са възможни заради впечатленията. От първичните идеи се извеждат вторични. Тоест вторичните идеи са възможни заради първичните. Но поради това, че първичните идеи са резултат от впечатленията, а вторичните – от първичните, то вторичните идеи посредствено произлизат от впечатленията. Следователно дори и вторичните идеи косвено зависят от впечатленията. Тоест впечатленията предшестват идеите и те зависят от тях, било пряко или косвено. Предхождането на впечатленията и зависимостта на идеите, от впечатленията, представлява първия принцип на човешкото познание, в науката. Този принцип показва, че идеите са предшествани от други, по – живи възприятия, които представят, а именно впечатленията. Елена Панова твърди, че идеите са спомени за впечатленията, които са били достояние на нашия сетивен опит.

Дейвид Хюм твърди, че впечатленията са два вида. Впечатленията могат да бъдат, както усещане, така и рефлексивни. Впечатленията, които са усещания възникват „в душата от неизвестни източници“ (стр.68). Рефлексивните впечатления се извличат от идеите: впечатлението първо предизвиква някакво усещане, като влияе на сетивата; впечатлението създава идея в ума, която се отнася към душата и създава нови впечатления, които от своя страна, отново се отнасят към ума и създават други нови впечатления и идеи. От тук може да заключим, че рефлексивни впечатления са тези, които произлизат от рефлексия. А идеята представлява копие на впечатлението. Тоест идеята отразява впечатлението. Бидейки една идея копие на съответно впечатление, Дейвид Хюм създава няколко аргумента, в защита на своята теза. Един от тях гласи, че всяка сложна мисъл (сложна идея) се разпада на прости идеи, които са копие на предишно чувство, тоест на сходно впечатление. Друг аргумент, който е следствие от това, че дадена идея е копие на съответно впечатление, е че ако човек е невъзприемчив към усещанията (впечатленията), то той не възприема и идеите. Следователно ако не може да се възприеме и открие дадено впечатление, то със сигурност не съществува и идея. Възможни са изключения, при които идеите не възникват от впечатления, но те са единични и незначителни.

Основен източник: