Специфика на простите и сложните възприятия при Хюм

Възприятията се делят на прости и сложни. Впечатленията и идеите бидейки възприятия, също се делят на прости и сложни. Просто впечатление е отделното, изолирано усещане, докато сложните впечатления са такива впечатления, които възприемат непосредствено предметите. Според Дейвид Хюм простите възпритятия, вкл. впечатления и идеи,  не могат да бъдат разделяни. Тоест простите впечатления, както и простите идеи не могат да се разделят на отделни части. Но освен това, за Хюм, те не предполгат и различие. Оттук следва, че простите впечатления и идеи се припокриват, съвпадат. Следователно са сходни. Впечателния и идеи, които са прости възприятия, имат сходство помежду си и си съответстват. Но въпреки тяхното съответствие, те могат да бъдат различени, чрез делението, което е по отношение на степента има сила и живост, с които атакуват ума. Сложните възприятия, за разлика от простите, могат да бъдат разделяни. Следователно сложните идеи и впечатления, освен разделянето им, могат и да бъдат различавани. Тоест сходството между тях, както при простите, не е налице. Това е така, защото за да имаме сложни идеи не са задължително необходими сложни впечатления, и обратно. Следователно според Дейвид Хюм сложните идеи и впечатления не са сходни помежду си. Те могат да бъдат ясно различавани. Тук едното не се явява условие за другото или идеята не е условие за наличието на впечатление и обратно. Следователно сложните идеи и впечатления са различни от простите. При простите впечатления, на една проста идея и съответства едно просто впечатление, между които има сходство. Следователно простите впечатления и идеи са зависими. Едното впечатление се явява условие за наличието на другото впечатление, където двете впечатления са сходни и си съответстват. При сложните впечатления не е така. Не е необходимо идеята да зависи от впечатлението и обратно. Сложните идеи и впечатления се образуват от простите. Простите идеи, съставящи сложните, са обединени, чрез всеобщ и свързващ принцип.

При простите възприятия, идеите произлизат от впечатления, на които съответстват и представят точно. Следователно впечатленията предхождат идеите. За да имаме идея е необходимо преди това да имаме впечатление. Поради съответствието между прости идеи и прости впечатления, наличието на впечатление преди идеята, то идеята отразява впечатленията. Впечатлението се явява условие и причина за съществуването на идеята. Идеите са възможни и се извличат от впечатленията. Следователно впечатленията могат да бъдат определени като предшестващи идеите. Впечатленията са преди идеите, но има и изключения. Изключенията са свързани с простите, но не първични, а вторични идеи. Първичните идеи са възможни заради впечатленията. От първичните идеи се извеждат вторични. Тоест вторичните идеи са възможни заради първичните. Но поради това, че първичните идеи са резултат от впечатленията, а вторичните – от първичните, то вторичните идеи посредствено произлизат от впечатленията. Следователно дори и вторичните идеи косвено зависят от впечатленията. Тоест впечатленията предшестват идеите и те зависят от тях, било пряко или косвено. Предхождането на впечатленията и зависимостта на идеите, от впечатленията, представлява първия принцип на човешкото познание, в науката. Този принцип показва, че идеите са предшествани от други, по – живи възприятия, които представят, а именно впечатленията. Елена Панова твърди, че идеите са спомени за впечатленията, които са били достояние на нашия сетивен опит.

Дейвид Хюм твърди, че впечатленията са два вида. Впечатленията могат да бъдат, както усещане, така и рефлексивни. Впечатленията, които са усещания възникват „в душата от неизвестни източници“ (стр.68). Рефлексивните впечатления се извличат от идеите: впечатлението първо предизвиква някакво усещане, като влияе на сетивата; впечатлението създава идея в ума, която се отнася към душата и създава нови впечатления, които от своя страна, отново се отнасят към ума и създават други нови впечатления и идеи. От тук може да заключим, че рефлексивни впечатления са тези, които произлизат от рефлексия. А идеята представлява копие на впечатлението. Тоест идеята отразява впечатлението. Бидейки една идея копие на съответно впечатление, Дейвид Хюм създава няколко аргумента, в защита на своята теза. Един от тях гласи, че всяка сложна мисъл (сложна идея) се разпада на прости идеи, които са копие на предишно чувство, тоест на сходно впечатление. Друг аргумент, който е следствие от това, че дадена идея е копие на съответно впечатление, е че ако човек е невъзприемчив към усещанията (впечатленията), то той не възприема и идеите. Следователно ако не може да се възприеме и открие дадено впечатление, то със сигурност не съществува и идея. Възможни са изключения, при които идеите не възникват от впечатления, но те са единични и незначителни.

Основен източник: