Възгледите на Макиавели за видовете управление

Бърза биографична справка относно Николо Макиавели: http://www.youtube.com/watch?v=44DNBRL4nR8

 Според Макиавели управленията, които са имали и имат власт над хората, са били демократични или държавите са били монархии. От своя страна монархиите биват няколко вида: наследствени-когато се предава управлението по кръвна линия, напълно нови и присъединени. За присъединените монархии е характерно, че те представляват съставна част от наследствената държава на владетеля. Присъединените части се свързват със завоюване. При присъединяването към старата държава на владетеля, опазването на новата е лесно, защото самите жители не са свикнали да живеят свободно. Но при наличието на нов владетел, ако той иска да запази своята власт, той не трябва да променя нищо и трябва да направи, така че новото владение да се слее със старото. Но това е при наличието на страна, която има сходни обичаи, език и традиции, спрямо старата държава на владетеля. В противен случай нейното запазване ще е много трудно. Ако владетелят иска да запази и да властва по-дълго над новозавоюваната страна, той трябва да живее в нея, за да не се ограбва тя, от упълномощените лица. Друго условие  е, когато владетелят живее в чужда страна, да помага на своите по-слаби съседи, да обезсили по-силните и да не допуска навлизането на чужденци. Следователно трябва да се помага на по-слабите държави, но да не се увеличава тяхната мощ, защото по този начин се отслабва собствената държава. Макиавели извежда, че: „Силният владетел трябва винаги да се отнася с подозрение към силата и ловкостта на другите владетели“(Макиавели, „Владетелят“, стр. 11). При смесените владения, трудностите се свързват с това, че хората сменят владетелите си, защото вярват, че с това ще се подобри тяхното положение. За новите владетели и за новото управление е характерно, че те трябва да поддържат ред и да пресират поданиците си чрез войската. Но враговете на новият владетел са тези, които той е ощетил при завладяването, както и помогналите му, за заавладяването. Те от своя страна са му врагове, защото не са получили необходимото, според тях, възнаграждение.

        

При наследствените монархии тяхното запазване е по-лесно отколкото това на нововъзникналите, защото владетелят просто трябва да спазва реда, който е установен от неговите предшественици.

 

        

 Съществуват черковни държави, които трудно се придобиват. А самото им придобиване е чрез способностите на владетеля или щастието. Характерното за тези държави е, че те се свързват с религиозни традиции, от които зависи властта на владетеля. Тези държави са определяни като сигурни и щастливи, тъй като поданиците на държавата, не са потискани и управлявани. Управлението им се свързва с религията. Всички действия се вършат с цел благото на църквата. Следователно благото на църквата се поставя пред частното благо.